-Искам да си тук!
-Къде?
-Тук, до мен. Искам да съм в прегръдките ти, да вдишвам аромата ти, да усетя устните ти по челото ми, целувайки ме да ми пожелаеш лека нощ и да заспя като най-щастливият човек на света...спокойна щом съм в обятият...

 Имаш ги, свикваш с тях, обикваш ги...
Неусетно стават част от теб,
стават част от семейството ти.

 Та може би не знам какво е любовта,
 знам само как боли, като те няма.

 Забравих  слънцето как блести,
забравих луната нощем как сияе,
забравих осеаното със звезди небе.

 Като малка слушах големите, как говорят за чувството наречено любов.
Слушах ги как говореха и очите им грееха.
Слушах ги и се чудех, какво толкова им даваше.

 Минаха дните, седмиците и месеците.
Станаха година, две, та три.
Сърцето ми разби на хиляди, милион, милиард парчета.